Война. 1 година. Ден 80
Khrystia Vengryniuk
От началото на пълномащабната война на русия срещу Украйна, всеки ден пиша този дневник на истината за българите на български език. Съпругът ми е българин, живяхме и в София, и в Черновци (вече втора година живеем само в Украйна) и много добре знам какво е правила и прави руската пропаганда в България, затова всеки ден пиша вярна и проверена информация. Българите активно четат дневника ми, но Фейсбук постоянно блокира публикациите ми. Много съм благодарна затова, че сега имам възможността да водя дневника си тук, за да не мълча нито ден и да продължавам да предавам истината непрестанно. Десетилетия наред русия работи върху зомбирането на населението и не само на своето, за украинците е много важно да не мълчат, а да казват истината на целия свят.
Война. 1 година. Ден 80
Разбира се, вчера имаше обстрел през нощта. В 4 сутринта. Изстреляни са 30 ракети. Всичко летеше навсякъде... Нашите сили свалиха 29 ракети. Но тази, която удари, отне живота на човек. Ракетни обстрели в Одеса имаше в Одеса по-рано през деня, има и жертви.
Те ни атакуват всеки ден и всяка нощ с голям брой ракети, защото са терористи и не могат да направят нищо друго. Нашите герои ги изтласкват от Бахмут и околностите му. Те не могат да напреднат никъде, така че могат само да тероризират цивилното население. Ние сме недоспали, уморени, но неукротими.
И целият ден е един и същ...
Въздушна тревога, обстрели, където могат да достигнат. Експлозии. Кръв. Смъртни случаи
А за нас, украинците, днес е Денят на вишиванката, нашата национална риза. Днес всички украинци бяха облечени в национални дрехи. Аз също разбира се. Вечерта избирах снимка с вишеванка, която да публикувам, и в същото време разбрах, че са убили един от нашите герои, за които купувах бронежилетка миналата година. А след това дойде запитване, да осигуря "колкото се може повече чували за трупове за фронтовата линия". Имам чувството че вече днес не мога да направя нищо повече.